С прекрачването на прага на 2013 година, когато старите модели на мислене доста рязко, но и много сигурно останаха в миналото, започна все по-отчетливо да се очертава силуетът на един нов тип човек - търсещят. Тези нови по съзнанието си хора са изправени пред една съвсем нелека задача - да намерят откровение за себе си най-често в градска среда, заети със злободневни дела - част от матрицата и заобиколени от ордите на материалното съзнание и неразбирането. Тези хора имат потребност от изживявания отвъд пределите на парадигмата на злободневието и често дори отвъд ограниченията на петте сетива. Тези хора имат потребност да събеседват с други търсещи и да се чувстват напълно свободни да правят това. Те имат нужда от нови простори.

Психологическите простори на Белоградчик

А новото е добре забравеното старо. Именно с добре забравено старо е изпълнен Белоградчишкият район. Част от същото е и древното светилище на богинята-майка Ма, известна някога на елините под името Хекате. То представлява малка пещера с тръигълен свод и течаща вода, в която археологически разкопки възстановяват древен олтар. Пещерата се казва Малки печ и се намира в един от доловете на Върбовската глама. 

Възстановен древен олтар в Малки печ - пещерата-светилище

Изкачването към Малки печ започва задължително с посещение на малък полу-естествен олтар, намиращ се в същия дол. Там се пали свещ и се отправят благопожелания или пък се остава някое време в безмълвен покой.

Полу-естественият отлар в подножието на дола

Отделените на това място мисли и емоции се издигат нагоре по дола и настройват гламата така, че да откликне на потребностите и намеренията на посетителите си и да им осигури спокойно пътуване и закрила. След олтара има две възможности да се продължи към пещерата - по дола или по хребета, който отделя двата съседни дола.

В средата - хребетът, а вляво - долът с пещерите

Изкачването по дола е много по-трудно, но много по-вълнуващо и ползотворно. То минава покрай скални огледала и обелиски, които са населени от древни духове, чието и благоразположение е поискано на олтара. Изкачването по дола носи няколко последователни месеца на успешно осъществяване. Може да се каже, че изкачването по дола отключва за нас явлението синхроничност, при което обстоятелствата от живота се стичат в съзвучие с нас.

Изкачването по хребета е по-лесният вариант, но е по-малко благоприятно.

Обелиските в дола

Огледалата в дола

До пещерата се стига след сравнително трудно изкачване по варовиковия хълм, наричащ се "глама" в този край. Макар наклонът на гламата да е доста стръмен и повърхността да е осеяна с множество скални отломки, то два-три часа спокоен ход и почивки са напълно достатъчни, за да се стигне до древното светилище. Уморително е, но си заслужава усилията. Най-малкото умът е постоянно зает с това да следи трасето и да внимава, а тялото е натоварено над средното. Така се създават изключително благоприятни условия за разтоварване на психиката и очистване от токсините, дишането става по-дълбоко и учестено. По време на изкачването се наблюдават красиви гледки и всичко това предразполага към разговори. Човешката психика отстъпва времнно своето его пред по-доминантната аура на гламата. Така в човека на съзнателно и подсъзнателно равнище навлизат нови идеи, а пейзажът и енергиите пробуждат истинската ни същност, която ние след това откриваме като поредици от прозрения.

Връх "Клюн" - част от гледките по пътя

Ако се върви по дола, се излиза почти направо на пещерата-светилище. Ако се върви по хребета, на едно място старият коларски път се отбива встрани към дола и преминава през една много интересна и приятна пътека, надвиснала над пропастта. Тя си заслужава напълно да се види и измине.

Пътеката към Малки печ

Всичко е въпрос на избор - както винаги е в живота. Всеки път и всеки начин носят едно или друго. Мъчно е да се има всичко наведнъж.

Триъгълният свод на древното светилище

Добре уморени, възторгнати и психически разтоварени търсещите откровение поклонници достигат до Малки печ, където веднага биват впечатлени от триъгълния свод на пещерата - харатерна особеност на древните храмове на тройната Ма, изобразена също и в Магура.

Тройната Ма от Магура

Хекате, нейното елинско име, е богинята отвъд стоте, т.е. отвъд пределите на видимото. В действителност, това е тройната богиня на сто и осемте, т.е. на образите. Тук се имат предвид образните построения на битието. Затова Хекате е единственият източник на познанията, уменията и идеите. Към нея е нужно да се обръщат хората, които търсят да усвоят нови умения и познания. Тя се явява изконният учител на човека и човечеството.

Луната

Луната е въплъщение и изразител на Хекате, затова Откровението на Ма е най-добре да се търси по пълнолуние в пещерата Малики печ над Върбово.

Суперлуна над Върбово и гламата

Съвкупните енергии на Земята чрез гламата и на Ма чрез Луната преминават сложен път на оформяне сред огледалата и обелиските на дола и достигат до търсещия под триъгълния свод на древното светилище.

Малки печ отвътре

Там човек може да се помаже с водите от утробата на храма, както и да възпАли свещ на древния олтар. Добре е да посвири на магическият инструмент окарина, чието име е странно свързано с местния глагол "окам", означаващ "викам", "извиквам". Накрая в дълбоко усамотение или с доброто присъствие на близките си търсещи да изчака около тихия огън пред входа Луната да заходи към залез и въплъщението на Бал - Слънцето да изгрее срещу правата редица на гламите.

Древният олтар

От тук отрокът на Ма и Бал може да се върне в селото, откъдето да поеме по делата си, или да отиде към Градището, Портата и Кръга, с което да завърши една цяла Парикарма - пълно разплитане на един свой кармичен възел.

Каквото и да направи, следващата година от живота му ще бъде по-особена от всички предходни.

На добър път!

Откровението на Ма се предлага и в компанията на местни търсещи.