А новото е добре забравеното старо. Именно с добре забравено старо е изпълнен Белоградчишкият район. Част от същото е и древното светилище на богинята-майка Ма, известна някога на елините под името Хекате. То представлява малка пещера с тръигълен свод и течаща вода, в която археологически разкопки възстановяват древен олтар. Пещерата се казва Малки печ и се намира в един от доловете на Върбовската глама. 

Изкачването към Малки печ започва задължително с посещение на малък полу-естествен олтар, намиращ се в същия дол. Там се пали свещ и се отправят благопожелания или пък се остава някое време в безмълвен покой. Отделените на това място мисли и емоции се издигат нагоре по дола и настройват гламата така, че да откликне на потребностите и намеренията на посетителите си и да им осигури спокойно пътуване и закрила. След олтара има две възможности да се продължи към пещерата - по дола или по хребета, който отделя двата съседни дола. Изкачването по дола е много по-трудно, но много по-вълнуващо и ползотворно. То минава покрай скални огледала и обелиски, който са населени от древни духове, чието и благоразположение е поискано на олтара. Изкачването по дола носи няколко последователни месеца на успешно осъществяване. Изкачването по хребета е по-лесният вариант, но е по-малко благоприятно.

До там се стига след сравнително трудно изкачване по варовиковия хълм, наричащ се "глама" в този край. Макар да наклонът на гламата да е доста стръмен и повърхността да е осеяна с множество скални отломки, то два-три часа спокоен ход са напълно достатъчни, за да се стигне до древното светилище. Уморително е, но си заслужава усилията. Най-малкото умът е постоянно зает с това да следи трасето и да внимава, а тялото е натоварено над средното. Така се създават изключително благоприятни условия за разтоварване на психиката и очистване от токсините, дишането става по-дълбоко и учестено. По време на изкачването се наблюдават красиви гледки и всичко това предразполага към разговори. Човешката психика отстъпва времнно своето его пред по-доминантната аура на гламата. Така в човека на съзнателно и подсъзнателно равнище навлизат нови идеи, а пейзажът и енергиите пробуждат истинската ни същност, която ние след това откриваме като поредици от прозрения.

Ако се върви по дола, се излиза почти направо на пещерата-светилище. Ако се върви по хребета, на едно място старият коларски път се отбива встрани към дола и преминава през една много интересна и приятна пътека, надвиснала над пропастта. Тя си заслужава напълно да се види и измине. Всичко е въпрос на избор - както винаги е в живота. Всеки път и всеки начин носят едно или друго. Мъчно е да се има всичко наведнъж.

Добре уморени, възторгнати и психически разтоварени търсещите откровение поклонници достигат до Малки печ, където веднага биват впечатлени от триъгълния свод на пещерата - харатерна особеност на древните храмове на тройната Ма, изобразена също и в Магура.

Хекате, нейното елинско име, е богинята отвъд стоте, т.е. отвъд пределите на видимото. В действителност, това е тройната богиня на сто и осемте, т.е. на образите. Тук се имат предвид образните построения на битието. Затова Хекате е единственият източник на познанията, уменията и идеите. Към нея е нужно да се обръщат хората, които търсят да усвоят нови умения и познания. Тя се явява изконният учител на човека и човечеството.

Луната е въплъщение и изразител на Хекате, затова Откровението на Ма е най-добре да се търси по пълнолуние в пещерата Малики печ над Върбово. Съвкупните енергии на Земята чрез гламата и на Ма чрез Луната преминават сложен път на оформяне сре огледалата и обелиските на дола и достигат до търсещия под триъгълния свод на древното светилище. Там човек може да се помаже с водите от утробата на храма, както и да възпАли свещ на древния олтар. Добре е да посвири на магическият инструмент окарина, чието име е странно свързано с местния глагол "окам", означаващ "викам", "извиквам". Накрая в дълбоко усамотение или с доброто присъствие на близките си търсещи да изчака около тихия огън пред входа Луната да заходи към залез и въплъщението на Бал - Слънцето да изгрее срещу правата редица на гламите.

От тук отрокът на Ма и Бал може да се върне в селото, откъдето да поеме по делата си, или да отиде към Градището, Портата и Кръга, с което да завърши една цяла Парикарма - пълно разплитане на един свой кармичен възел.

Каквото и да направи, следващата година от живота му ще бъде по-особена от всички предходни.

На добър път!